Патриотично Обединение

Още за нас...

• Новини от сдружението
• Събития в Перник
• Още за Перник
• За връзка и контакти
• Галерия
• Местни избори 2007г.

Полезни връзки

• Перник - новини, обяви, форум
• Община Перник
• Общински младежки съвет
• Сдружение "МЛАДЕЖ"
• КЕЗИ Инженеринг ООД
• Автобусен транспорт
• 

Нещо повече за Перник...

18.06.2008 | 0 Comments

Материалите са публикувани с любезното съдействие на pernik-bg.com и Общински Младежки Съвет

Цяла България е красива! И аз пиша за едно такова красиво място-Перник. Това е град изпълнен с чуда и красива природа. Природа, която никой друг град или село няма. Природа, че чак сърцето ти я усеща!!! Радвам се, че тази природа се намира в моят роден край. Моят свят не е цялата земя. Моят свят е мъничко късче от нея, в което аз съм си създал мои правила за живот. В това късче обаче са събрани толкова много неща: хората, които обичам, местата, които харесвам, песните, думите, любовта... И всичко това е свързано с моето градче – Перник, е моето сърце!  Ето защо, ази ви предоставм кратка информация за моя любим роден край:

Характеристика

Град Перник се намира в югозападната част на България, на 30 км от столицата София. Той е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 м, дължина 22 км. и е заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от витошкия Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 км.. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади (до 25 години) хора.Градът е стопански, културен и административан център на община с два града и 22 села, с обща площ - 461.1 кв. км., което надвишава средната площ за община в България - 427 кв. км. На 100 кв. км.територия са разположени 4.98 селища. Броят на хората в трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6.1. Перник е и център на област - Пернишка.

История

Първите сведения за поселищен живот в региона са от ранния неолит - 6 000 г пр.н.е. През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града (въпреки, че в пернишко "Перяник" се е употребявало за шаферите, които носят байрака по време на сватбената процесия, а в трънско за тези, които носят перо в шапките си като символ на отличие). Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според който Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик). Първото писмено споменаване на града се среща в житието на Иван Рилски ("Безименната легенда за Св. Иван Рилски").

В пределите на Българската държава селището е от началото на IX век - през 809 година по времето на хан Крум. Между хан Омуртаг и Византийската империя бил подписан мирен договор през 815 г., според който земите около Перник били включени в територията на България. Поради стратегическото им положение - от тук минавал пътя между Тракия и Мизия - в тези земи били построени множество крепости, а след покръстването започнало изграждането на църкви и манастири. По това време от малко селище възникнал укрепеният град Перник.

В началото на XI век местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба особено се проявил Кракра воевода, владетел на Перник и още 35 крепости в района на горна Струма. Главната крепост на Кракра била върху високото плато, подпряло селището от югозапад. На два пъти - през 1004 и 1016 г. византийските войски, начело с Василий II Българоубиец обсаждали пернишката крепост, но понасяли големи загуби и били принуждавани да се оттеглят. Едва след като Василий II покорил всички български земи Кракра бил принуден да прекрати съпротивата (1018 г.).

По време на византийското владичество до земите около Перник достигали набезите на нормани, узи, кумани и печенеги, а в края на XII век през тях преминала една от колоните на III кръстоносен поход на Фридрих I Барбароса.

В пределите на Втората българска държава Перник е от 1204 (по времето на Калоян, когато България се разширява значително). През XIII и XIV век продължило строителството на църкви, манастири и други сгради, като особен напредък бележи църковната живопис - стенописите на Земенския манастир.

С падането на България под Турско робство Перник загубва много от значението на крайгранично селище и крепост. Въпреки това с усилен труд и благодарение на това, че околностите не са населявани продължително време от турци, населението съумява да изгради едно скромно благосъстояние. Особено е развито скотовъдството (при двете си нападения над Перник през 1690 г., граф Шенкендорф успява да отнеме над 7 000 !! глави добитък). При разпадането на Турската империя две бедствия минават през Перник - кърджалийски банди и чума , които принуждават населението да се изтегли в планините.

 Непосредствено след Освобождението през 1878 година Перник е село с разпръснати махали, наброяващи около 1 000 жители. Възходът на града започва с разработването на богатите каменовъглени запаси в неговата околия.
От 1891 тези залежи интензивно се разработват и Перник става център на каменовъгленото производство в Царство България - тук се добиват 75-95 % от въглищата. През 1893 г. е открита ж.п. линията София-Перник. През 1895 г. е построена първата в България сепарация за въглища, а през 1933 г.- първата брикетна фабрика.

След Първата Световна война в Перник се изграждат редица предприятия - металодобивното "Железни заводи", стъкларската фабрика "Кристал", керамичната фабрика "Каменина", две топлоелектрически централи , завод "Пектин" , дузина мелници, маслобойна и др. През 1929 година Перник е обявен за град. Притокът на работна ръка към града води до бързо увеличаване на неговото население - 30 000 през 1944г., 108 000 през 1995 г.В икономиката на района са застъпени почти всички отрасли на производството, като водеща роля имат въгледобивът и черната металургия, производството на електро- и топлоенергия, машиностроителната и металообработваща промишленост.

Перник отстъпва на София, Пловдив и Варна  по големина, но е хиляди пъти по-красив и незабравим. Едни от неговите най-забомнящи се символи са:

Културно-историческия комплекс КРАКРА

Средновековната крепост Кракра е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта поради голямата си стратегическо значение е населено още от траките около V - VI в. пр. н. е. През III в. пр. н. е. е разрушено, но по - късно отново е възстановено от траките като укрепление. Смята се, че сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м. и обхваща над 4,5 ха. В края на Х и началото на ХI в. Перник е административен център на местния воевода Кракра, описан от византийските летописци Скилица и Кедрин като: “виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело”. В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време е владеел освен Перник още 35 крепости в района на горна Струма. Пернишката крепост е била главната му крепост и с времето е придобила неговото име. Перник влиза отново в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост и административен център.

Дворец на Културата

Дворецът на културата в гр. Перник е открит на 10 февруари 1957 г. Сградата е проектирана от арх. Александър Иванов Дубовик. Дворецът на културата е естествен център на богата и разнообразна дейност, продължител на значителни културни традиции. И днес като водещ културен институт участва активно в духовния живот на гр. Перник. През 1982 г. Дворецът е награден с орден “Кирил и Методий”- І степен. Нов етап в неговото развитие е 2000 г., когато творчески и административно той прераства в Общински комплекс Дворец на културата: институция, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности. Дарованието на музиканти, художници, поети, писатели, певци, танцьори и артисти се разгръща в професионални и самодейни форми. Гости и събеседници на перничани в рубриката “Автограф за Перник” са били видни национални интелектуалци. Много характерно за институцията е редовното представяне на книги от млади пернишки таланти и от утвърдени национални автори. Професионален духов оркестър: през 1902 г. “Мини Перник” създават първия граждански духов оркестър в България. Чешки и български капелмайстори изграждат този уникален за времето си състав, който става основа за музикалната традиция на миньорския град. В по-ново време, от 1965 г. той преминава към Двореца на културата. Камерен оркестър “Орфей” - създаден от общината на гр. Перник през 1975 година. Камерен оркестър “Орфей” е партньор на много именити български солисти и по традиция подкрепя младите музикални дарования. Народен оркестър - съществува от 1959 г. В състава влизат типичните за българския фолклор инструменти: кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан. В оркестъра са свирили големите майстори кавалджията Цветко Благоев и гъдуларят Атанас Вълчев. Разнообразният репертоар, характерното звучене и граовските интерпретации създават специфичния облик на оркестъра. Има множество участия по сцените на региона, страната и чужбина. Ансамбъл за народни песни и танци “Граовска младост” - създаден през 1959 г. Има участия в редица републикански конкурси и фестивали. Многократен носител на златни и сребърни медали на националните прегледи на художествената самодейност и на първи награди от световни конкурси и фестивали. Към Ансамбъла е създадена през 1995 година Детско–юношеска формация за народни песни и танци с хореограф Тодор Тодоров, която наброява над 80 деца. Художествена галерия - Общинският комплекс „Дворец на културата“ разполага с 3 художествени зали: „Градска художествена галерия“, Галерия „Културно-информационен център“ и „Арт-салон“. „ГХГ“ е създадена през 1958 г. Разполага с фонд от 1682 броя произведения на изкуството. Галерия „КИЦ“ съществува от 1993 година. В нея се правят предимно индивидуални изложби на художници от Перник и гостуващи автори от страната. Галерия „Арт-салон“ е основана 1996 година. В нея се експонират индивидуални изложби, изложби на деца от школите за изобразително изкуство и тематични изложби. Универсална научна библиотека “Светослав Минков” - най-голямото документално книгохранилище, основен справочно- информационен и краеведски център на територията на региона. Фондът на библиотеката е около 280 000 библиотечни единици През 1983 г. е удостоена с орден “Кирил и Методии” І степен и наименувана на името на големия български писател Светослов Минков  

Сурва

Международният фестивал на маскарадните игри “Сурва” в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”.

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.

Международният фестивал на маскарадните игри се провежда всяка четна година през месец януари. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина.

Традиционно във фестивалната надпревара участват около 5 000 души в над 90 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.

Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали.

Зрителите от Перник и цялата страна, гостите от чужбина, идват, за да споделят магията на играта, да видят и пипнат маските, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет.Пернишкият фестивал е най-старият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г.Игрите в ПернишкоВ Пернишко играят в нощта на 13 срещу 14 януари и на 14 януари през деня – Сурва /Василовден/.

Почти всяко село в региона има своя маскарадна група, често участниците в нея са повече от 50 души.

Обобщеното местно название на маскираните е “сурвакари”, има и локални варианти.

Автентичният маскарад включва различни персонажи. Основно обредно лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Особено характерно за сурвакарите е разиграването на ритуала сватба, за разлика от кукерите, за които е характерно ритуалното заораване. Основни моменти са обхождането на селището и посещението на всяка къща поотделно, както и колективната игра на селския площад.
Костюмите са главно 2 типа – само от кожи или от нарязяни парцали.

Маските са формени като глави на причудливи същества и животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, опашки, тракащи клюнове или като сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп.
В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя.

Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени в селото. 

Може би някъде по света има по-хубав град, но той ще бъде такъв за другите, не и за мене, и за всеки, който се е очаровал веднъж. За мен Перник си остава просто моя град... Градът, в който за първи път проплаках, в който за първи път се усмихнах, градът в който се влюбих. Аз зная, ти не си идеален, но кой е такъв? Не мога да те съдя, град мой, не мога...ти, който си устоял на люти битки, ти който познаваш нашите първи родители, ти който си бил разрушаван веднъж, но после си се вдигал отново, отново от пепелта... Такъв си оставаш и днес, така бързо развиващ се, че ние едвам те домогваме. Добър или лош, сякаш все повечех ора идват тук и сякаш всеки новодошъл остава тук завинаги. Усмихнати, натъжени, весели, искрени – такива са твоите жители, пеещи със твоите птици! Това е градът в който живея и в който искам да продължа да живея! Обичам те!